Компютърни компоненти

Дънна платка (означава се с МВ, Mainboard, Motherboard) - Това е голяма платка, върху която се инсталират всички останали компоненти. Според вида на процесора, за който са предназначени, дънните платки са два вида - за AMD и за Intel процесори.

- дънни платки за AMD платформа се делят на няколко вида според това за какъв точно AMD процесор са предназначени:

* Socket A (Socket 462) - Athlon, AthlonXP, Duron, Sempron.

* Socket 754 - 64bit Athlon, Sempron за s.754

* Socket 939 - 64bit Athlon

* Socket 940 - Opteron

-дънни платки за Intel платформа също се делят на няколко вида според Intel процесора, за който са предназначени:

* Socket 478 - Celeron, Pentium 4

* LGA 775 - за най-новите P4, някои модели Celeron

Трябва да знаете, че на дъната с интелска платформа не може да слагате AMD процесори и обратно.

Чипсетът играе много важна роля при работата на системата. Той е един от основните компоненти интегрирани на дънната платка. При покупката на дъно трябва да обърнете особено внимание на този компонент. Чипсетът осъществява връзката между различните компоненти на дънната платка. В него са различните контролери – шината на паметта и процесора, вход/изход и др. Основните видове чипсети са: VIA, SIS, Intel, nForce (напр. Via KT333, Via KT600, Sis 741, nForce 2, nForce 3 и т.н.т).

На дъната има специални слотове (AGP, PCl, PCl-Express), в които се поставят различните контролери: видео карта, звукова карта, мрежова карта и др, както и слотовете за РАМ паметта- DIMM, SIMM. При избора на дъно е желателно да има повече слотове, защото по-големия брой слотове е по-голяма възможност за по-нататъшен ъпгрейд на хардуера.

Дънните платки могат да са АТХ и mАТХ. Съответно АТХ в повечето случаи имат повече възможности (бр. слотове) заради по-големия си размер. Дъна с форм. фактор mАТХ са предназначени за по-малките кутии (mATX), но това не пречи да се монтират и в стандартна ATX кутия.

Вече почти всички дънни платки имат интегрирани аудио (саунд) и мрежови контролери, а някои дори разполагат и с интегрирана видео карта.




Видео карта (означава се с VGA, SVGA, VC, Video adapter, Video card) - преобразува информацията и я изпраща към монитора. Тези карти си имат свои графични процесори (GPU) и собствени чипове с памет (64МБ, 128МБ, 256МБ). Колко е добра една карта се определя главно по честотата на GPU-то, размера на паметта и шината към паметта (64bit, 128bit, 256bit). Основните марки карти са NVIDIA и ATI. Видео картите се поставят в специални слотове (АGP, и PCl-E за най-новите). AGP слотовете са 1x, 2x, 4x и 8x. 1х и 2х вече не се употребяват поради ниските стойности на предаване на данни и по-високия волтаж, на който работят в повечето случаи. Карти, предназначени за 8х тръгват и на дъно, поддържащо максимум AGP 4х и обратно. Разликата в бързината между 4х и 8х е малка и на практика почти не се усеща.

Ако разгледате някоя ценова листа за хардуер ще забележите, че след модела на някои карти има означения като SE, LE, XT, Pro, GE, TD и др. Teзи означения се поставят от отделните производители в зависимост от възможностите и предназначението на дадена видео карта.

При някои модели дънни платки има вградени видео контролери. Лошите страни на тези интегрирани видео карти са ниската производителност и количеството RAM, което си присвояват, защото нямат собствена памет и ползват оперативната памет на компютъра.



Процесор (означава се с CPU) - Процесорът го наричат “мозъка на компютъра” защото той обработва цялата информация, която представлява различни математически изчисления. Ето защо от него зависи това колко е добър един компютър.

Двете конкурентни фирми, произвеждащи процесори са Intel и AMD. При AMD процесорите от нисък клас са Duron и някой Sempron, а от висок Athlon, AMD 64bit. При Intel процесорите от нисък клас са Celeron, a oт висок Pentium 4.

Решаващо за бързината на един процесор е неговата тактова честота (ще я срещнете най-често в MHz или GHz). Кеш паметта (64KB, 128KB, 256KB, 512KB) също е решаваща, но въпреки това има процесори, които са с по-малка честота от други, а в същото време са по-високопроизводителни.



Cooler (Fan) – преведено на български означава вентилатор (охладител). Охладители има на няколко места в компютърната система – на централния процесор, на видео картата в повечето случаи и в захранващия блок. Ще се спрем главно на CPU вентилатора. Охладителят на централния процесор се подбира според вида на процесора. Именно охлаждането на CPU-то играе важна роля за стабилноста на системата. Охладителят на процесора се състои от две основни части: вентилатор (охлажда металните ребра) и метална конструкция (отнема топлината на процесора) с охладителни ребра наричана за кратко радиатор. Металната конструкция на CPU охладителя се изработва най-често от алуминиева или медна сплав. Върху този радиатор е прикрепен вентилатора, който от своя страна е свързан към захранването.



RAM (Read Access Memory) - това е оперативната памет на компютъра. Когато компютъра работи файловете се зареждат в нея. В днешно време е препоръчително да имате поне 256МБ РАМ. При повече опер. памет системата е по-високопроизводителна. Добра алтернатива е ако дъното ви поддържа функцията Dual Chanel да си сложите две еднакви платки RАМ, които ще работят на двуканален режим т.е. печелите по-голяма производителност. RAM паметите биват: DDR (по-често употребявани) и SDRAM. Дори вече излязоха и най-мощните памети DDRII, които са за Intel платформи.



Захранване (PSU) - желателно е захранването да е поне 300W. То служи като трансформатор и изправител на напрежението, като го преобразува в необходимите волтажи за захранване на отделните компоненти. Ако системата ви е по-мощна, тогава ще е необходимо по-мощно захранване (напр. 400W). Има различни марки захранване и съответно различни по качество. Kутиите вървят заедно със захранване!



Хард диск (HDD) - 40ГБ, 60ГБ, 80ГБ, 120ГБ, 250ГБ ... В превод означава твърд диск. На това устройство се записва цялата информация. Твърдия диск не е енергозависим, т.е. дори след прекъсване на напрежението цялата информация на него се запазва (за разлика от RAM паметта). Всъщност тази информация се записва на метални плочи (дискове), намиращи се вътре в самото устройство. Колкото и голям твърд диск да си вземете бъдете сигурни, че все няма да ви стига. За хард дисковете няма да се впускам в ненужни обяснения, защото е излишно. Ако дъното ви поддържа функцията SerialATA (SATA) най-добрия избор ще е един SATA твърд диск. Като най-добри марки се очертават Hitachi и Seagate. Aко ще си взимате по-голям хард диск желателно е да е с 8MB cache.



Мрежова карта (Lan card) – служи за свързване на компютъра в мрежа. Тя се слага в специални слотове на дънната платка. В днешно време почти всички дънни платки разполагат с интегриран такъв контролер.



Звукова карта (Sound card) – тя генерира звука към колонките. Повечето дънни платки разполагат с интегрирана звукова карта, което спестява покупката на отделна такава. Звуковата карта представлява платка, която се инсталира в специални слотове на дънната платка (най-често PCI слотове). Към нея се включват самите озвучителни устройства (колонки, слушалки). Колкото по-скъпа е една карта, толкова по-качествен звук може да генерира.